Защо здравен уелнес и термален туризъм, а не здравен медицински?
През последните години глобалният туристически пазар претърпя значителна трансформация, а здравният туризъм се очерта като една от най-бързо развиващите се ниши и основен приоритет за дестинация Европа на Световната организация по туризъм.
Къде е мястото на България в този контекст?
Основната разлика между уелнес, термалния и медицинския туризъм се състои в целта на посещението. Медицинският туризъм е фокусиран върху специализирани процедури – хирургически интервенции, зъболечение, пластична хирургия, онкология и други високоспециализирани лечения. Докато здравният уелнес туризъм предлага услуги, насочени към предотвратяване на заболявания, възстановяване, балансиране на физическото и психическото състояние чрез природни ресурси, СПА терапии, йога, балнео- и таласотерапия, а термалният туризъм, от своя страна, използва минерални води и лечебна кал за релаксация, рехабилитация и профилактика на различни заболявания.
Защо България не успява да се наложи като медицинска дестинация? На първо място е ограничената разпознаваемост на страната в този сегмент – пациентите, търсещи медицински туризъм, обикновено избират дестинации с доказано реноме, като Турция, Германия, Южна Корея и Израел. В катедра „Икономика на туризма“ към УНСС доказахме това, чрез научно-практически изследвания в дисертацията на Десислава Александрова. От друга страна, няма ефективна политика за партньорства с международни застрахователни компании, които насочват пациентите към определени клиники и не се правят достатъчно инвестиции в модерно медицинско оборудване и инфраструктура – макар че има водещи клиники, те са малко и не са достатъчно популяризирани на световния пазар. Не без значения са и бавните административни процедури и липсата на гъвкавост в предлагането на медицински услуги за чуждестранни пациенти.
Следователно България не може да се конкурира с медицински гиганти като Турция и Германия, но разполага с уникални ресурси, които я правят изключително атрактивна за уелнес и термален туризъм. Кои са те?
- Изобилие от минерални извори – над 600 минерални извора с различен химичен състав, подходящи за профилактика и възстановяване при множество заболявания. България е сред най-богатите на термални води страни в Европа.
- Традиции в балнеологията и СПА индустрията – от древността траките и римляните са използвали лечебните бани, а през XX век България става популярна дестинация за балнеолечение сред чуждестранните туристи.
- Природни дадености – комбинацията от планини, море, чист въздух и термални извори предлага перфектната среда за уелнес и рехабилитация.
- Конкурентни цени – спрямо Западна Европа и съседните страни, България предлага по-достъпни, но качествени СПА и уелнес услуги.
- Богато културно-историческо наследство – уелнес и термалният туризъм могат да бъдат успешно комбинирани с културни маршрути, кулинарен и винен туризъм, което дава възможност за по-дълъг престой и по-голяма добавена стойност.
В продължение на десетилетия основен приоритет за развитието на българската икономика беше културният туризъм, но без особен успех. Основната причина не е липсата на ресурси – напротив, страната разполага с изключително богато културно-историческо наследство, включващо древни тракийски гробници и светилища, антични римски градове и крепости, средновековни църкви и манастири и уникална традиционна архитектура в градове като Пловдив, Велико Търново, Мелник и Копривщица.
Проблемът обаче е липсата на разпознаваемост. Докато Гърция е известна със своята антична цивилизация, Италия със своя Ренесанс, а Франция с дворците си, България не е изградена в съзнанието на международния турист като културна дестинация. Причините за това са много и няма да се спирам на тях.
И се питам, вместо да се опитваме да се конкурираме с водещите европейски държави в културния туризъм, защо България не развива уелнес и термалния туризъм като своя запазена марка, която комбинира лечебните минерални води с културното богатство?
За да затвърди позицията си на картата на уелнес и термалния туризъм, България трябва да предприеме няколко стратегически стъпки:
- Брандиране и маркетинг
- Създаване на ясна идентичност – „България – европейската термална и уелнес дестинация“.
- Международна рекламна кампания, насочена към ключови пазари (Германия, Великобритания, Израел, Русия).
- Активно участие в международни туристически изложения за СПА и здравен туризъм.
- Подобряване на инфраструктурата
- Инвестиции в модерни СПА комплекси и термални курорти.
- По-добра свързаност между термалните дестинации и големите градове/летища.
- Въвеждане на дигитални решения за резервации и персонализирани уелнес пакети.
- Създаване на интегрирани туристически продукти
- Комбиниране на СПА услуги с културен и гастрономически туризъм.
- Развитие на екологичен и приключенски туризъм в близост до термалните дестинации.
- Специални оферти за дългосрочен престой и рехабилитация.
България има реален шанс да се утвърди като лидер в уелнес и термалния туризъм, ако използва правилно своите ресурси и инвестира в по-добра маркетингова стратегия и инфраструктура.
Време е страната да заложи на своите уникални предимства и да ги представи по начин, който привлича международния турист.
проф. д-р Еленита Великова,
УНСС, катедра “Икономика на туризма”
