Пампорово. СПА туризмът продължава да се развива активно. За периода 1 януари – 20 август 2023 г. в местата за настаняване в общините Велинград, Хисаря, Разлог, Сандански, Троян, Павел баня, Гърмен, Сапарева баня, Девин, Кюстендил, Вършец, Минерални бани общо са отчетени над 730 хил. туристически регистрации, като общият ръст спрямо същия период на 2022 г. е около 12%. От тях над 670 хил. са регистрациите на български туристи, като увеличението при тях е близо 11%., ръст има и при чуждестранните туристи. Това заяви в Пампорово Ирена Георгиева – зам.-министър на туризма, която участва в 10-ия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.
Министерството на туризма е патрон на 10-ия конгрес на Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Георгиева посочи, че по текущи оценки малко над 20% от българските туристи са почивали в изброените 12 общини с развит балнео и СПА туризъм от началото на годината до 20 август, което също е добър индикатор за привлекателността и предпочитанията на българите за този вид туризъм. Сред чуждестранните туристи има интерес от С. Македония, Израел, Румъния, Гърция и др.
СПА туризмът представлява интерес за туристи от всички възрастови групи. По обобщени данни от ЕСТИ от 12 изброени общини около 21% от туристите са деца и младежи до 29 г., около 31% от туристите са на възраст 30 и 44 г., около 31% от туристите са на възраст между 45 и 59 г., а около 17% от туристите са на възраст над 60 г.
„Темата на конгреса е изключително важна, защото в контекста на международните предизвикателства, събития в световен и европейски мащаб (пандемията от Ковид-19, войната в Украйна, климатичните промени и др., и последствията от тях), здравният туризъм е сериозна и реална възможност да предложим целогодишен, качествен продукт на устойчив туризъм. От съществено значение е, съвместно с нашите партньори от останалите ведомства, туристическия бранш в страната, неправителствения сектор на България и Европа, нашите медийни партньори, да обменим идеи и обсъдим належащите стратегически важни стъпки за успешното развитие на здравния, в т.ч балнео- и СПА туризма и успешното му позициониране на световния туристически пазар“, заяви Георгиева.
„България има много сериозен напредък в редица медицински специалности, има висококвалифицирани специалисти и високоспециализирана медицинска апаратура, бързи и леснодостъпни услуги на добри цени. От друга страна, все по-трудно се задържат високо-квалифицираните ни медицински специалисти у нас. Но създаване и запазване на експертен капацитет в тази област е дълъг процес и е необходимо целенасочена последователност – промяна на учебни планове, създаване на нови специалности, съобразени със спецификата на балнео и СПА индустрията, увеличаване на местата за „Туризъм“ в университетите, адекватно заплащане за заетите в туризма, за да не се допуска текучество, но за това трябва да направим отново и бранша ни привлекателен за работещите в него“, каза зам.-министърът на туризма.
„Вярвам, че няма друг път за успешното развитие на туристическия продукт на България, освен опазването и използването на ресурсите по възможно най-добрия начин, непрекъснатото повишаване на качеството, внедряване на иновации и най-добрите световни практики в областта, придържане към политика на устойчиво развитие, стремеж към все по-добро представяне и все по-активни и целенасочени маркетингови дейности. Ключът за целогодишния здравен продукт е минералният ресурс на страната, а също така трендът, който се налага – „Менталното здраве“ – хората искат да бъдат сред природата и терапевтично насочвани какво е добро за тяхното здраве. Здравният туризъм е част от нашето здравеопазване. Оценявайки ролята на здравния туризъм, Министерство на туризма разработи план за действие за развитието му, изпълнението на който се надяваме да помогне в тази насока. Разбира се, текущо следва да адаптираме действията си и да отчитаме промените, настъпили вследствие на актуалните събития в световен и европейски мащаб“, каза още Ирена Георгиева.
