София. Здравният туризъм е бъдещето на Европа. Това е най-устойчивият зелен социален продукт от туристическия портфейл, който е мост между здравеопазването и туризма. Това заяви вицепрезидентът на Европейската СПА Асоциация и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм д-р Сийка Кацарова по време на международната конференция “Образование и умения в здравния и уелнес туризъм”, която е част от програмата на 68-ата сесия на Регионална комисия „Европа“ на Световната организация по туризъм към ООН в София. Големият форум привлече делегати от 43 държави и над 21 министри. Участниците представиха добрите примери на своите страни в областта на медицинския и здравен туризъм. Всички се обединиха, че е необходимо по-голямо признание и подкрепа.
„Ние трябва да ребрандираме Европа като дестинация за здравен туризъм и да я рекламираме по този начин. Необходимо е това да стане сега, защото незнаем какво ни очаква в бъдеще. Европа има уникална природа и чудесни минерални извори. Имаме специалисти, лоби и възможности да рекламираме нашия отличен продукт на медицинския туризъм в Китай и в други страни“, добави Кацарова.
Министър Илин Димитров: Нашето бъдеще е свързано с образованието на кадрите
Кацарова посочи, че световната пандемия е отворила вратите за един нов вид туризъм – на медицинския. Тя отбеляза прекрасното сътрудничество с Министерството на туризма и припомни, че по време на Ковид-19 СПА курортите са подкрепили здравеопазването. „Проучване на Германската СПА асоциация показа, че 1 евро, което е инвестирано в профилактика спестява 7 евро, които да бъдат похарчени за лечение“, допълни Кацарова.
СПА индустрията има значително икономическо влияние, коментира Тиери Дюбоа, президент на Европейската СПА асоциация. Той представи 6-годишно проучване, направено във Франция, относно реалното влияние и резултати на този сегмент от сектор туризъм. Европейският пазар за здравен туризъм е нараснал с над 10% на годишна база, отчете той. В Европа има близо 1 400 градове – СПА дестинации, в които са ангажирани над 1 млн. работещи – директно и индиректно, с годишен оборот над 5 трилиона евро.
„Балнеологията днес не е достатъчно добре призната. Тя обаче привлича все по-голям брой пациенти, които страдат от хронични заболявания. Голям брой пациенти получават назначения от лекар, за да се възползват от естествената медицина, която няма странични ефекти. Това обяснява популярността на балнеологията, а и все повече чуваме за страничните ефекти при много лекарства. В много от СПА центровете се грижат за онези, които страдат от дълъг ковид. Това са много хора в Европа. Те са засегнати по физически начин – има респираторни, кардиологични и психологически последствия в резултат на дълъг ковид. Те се изразяват в безсъние и т.н. Във Франция всичко това се лекува в курортите, които предлагат СПА“, каза Тиери Дюбоа.
„Хората са засегнати с най-различни социални, икономически, политически, екологични и климатични проблеми. Те страдат от депресия, хронологични заболявания, постоянна умора, професионално прегаряне и хронични болки в кръста. Лечението, което се предлага от СПА центровете, е много подходящо за тези състояния. Голяма част от хората ползват СПА центровете просто да си отпочинат или да се отпуснат. Това обяснява нарастващата популярност на СПА туризма“, добави Дюбоа.
“Силата на природата е най-важният “витамин”, който да приемаме в големи дози, особено след коронавируса”, подчерта Чила Мезоси, генерален секретар на Европейската СПА асоциация. Тя изтъкна водещата роля на европейските курорти и значителния им принос в последните 3 години при лечението и третирането на ефектите от дългия COVID-19. Според оценките около 4 млн. жители на ЕС се нуждаят от специална СПА терапия за лечение на постковид ефекти. Чила Мезоси изтъкна и голямото социално влияние на медицинския и СПА туризма върху устойчивото развитие на селските райони и местните общности.
„Туризмът получава повече внимание напоследък. Това е единственият положителен резултат от Ковид-19. Ние трябва да представим по-добре нашата дейност. За младите хора е важно да има повече устойчивост, защото това дава добавена стойност. Така се създава добър имидж на нашите зелени дестинация“, каза Чила Мезоси.
Тя даде България като отличен пример за държава, която може да предложи разнообразие в сферата на туризма. Мезоси е категорична, че СПА туризма има традиции от хиляди години и това отличава Европа от другите континенти.
„Концепцията е да се изграждат градове или комплекси, които да са посветени на здравето. Световната организация по туризъм ни призова да работим за отговорен и устойчив туризъм, както и за туризъм в селските райони. Медицинските и СПА курорти в селските региони предоставят възможност на живущите в по-далечни региони да получават здравна грижа. Ние организираме туристическите пътувания в нашите дестинации през цялата година. Медицинските и СПА центрове се нуждаят от специалисти и кадри, за да бъдат признати от министерствата на здравеопазването. Необходима е подкрепа и признание в тази сфера“, добави Мезоси.
В разговора участва и Уйхей Ищван, евродепутат и заместник-председател на комисията на Европейския парламент по транспорт и туризъм. „В Европейския парламент трябва да има комисар по туризма, за да може индустрията да бъде по-добре представена“, сподели Алесандра Прианте – директор за Европа към СОТ, която днес беше и модератор на панела.
