Пампорово. Връзката между бизнеса и образователните институции продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред развитието на здравния туризъм в България. Това заяви изпълнителният директор на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм на тема „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се проведе в Пампорово.
„Връзката между бизнеса и образованието някъде се губи. Това не е нов проблем, но именно тук ролята на нашата организация може да бъде много важна, защото сме мост между бизнеса и образователните институции“, каза Иванова.
Тя припомни, че Българският съюз по балнеология и СПА туризъм представлява над 100 от най-добрите медицински СПА и уелнес хотели в страната и едновременно с това поддържа активно сътрудничество с водещите образователни институции, които подготвят кадри за сектора.
Според нея е настъпил моментът да бъде създадена обща професионална платформа, която да обедини университетите и бизнеса с цел по-ефективна подготовка на специалисти за здравния туризъм.
Цветина Иванова обърна специално внимание и върху професионалното средно образование. Тя сподели впечатления от посещение в Швейцария, където се е запознала с модела на дуално обучение.
„В Швейцария бизнесът активно участва в определянето на програмите за обучение. Учениците прекарват три дни седмично в реална работна среда и два дни в училище още от осми клас. Така компаниите подготвят бъдещите си кадри, а младите хора имат ясна перспектива за професионална реализация“, разказа тя.
По думите ѝ именно тази връзка между бизнеса и образованието липсва в България още на ниво професионално обучение след седми клас.
Иванова посочи, че секторът предлага добри възможности за професионално развитие и конкурентно възнаграждение. Тя отличи като успешен пример съвместната магистърска програма, разработена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и Международното висше бизнес училище, създадена в отговор на реалните потребности на бизнеса.
„Българските медицински СПА хотели имат нужда от подготвени специалисти. Бизнесът очаква младите хора и е готов да им предложи възможности за реализация и адекватно заплащане“, заяви още Иванова.
В края на конференцията тя представи и нова декларация за развитие на климатолечебните курорти в България, изготвена съвместно от организаторите на форума.
Документът предвижда ангажимент за утвърждаване на климатолечебните курорти като приоритетен сегмент на здравния туризъм, насърчаване на устойчивото управление на природните ресурси, подобряване на нормативната рамка и инвестиционната среда, развитие на човешкия капитал чрез партньорство между бизнеса, образованието и местната власт, както и популяризиране на България като конкурентоспособна дестинация за климатолечение на международните пазари.
„Настоящата декларация изразява нашата обща воля за координирани действия и дългосрочно партньорство в подкрепа на развитието на климатолечебните курорти. Надявам се догодина, когато отново се съберем по темата за климатолечението, да отчетем реален напредък по поставените цели“, каза още Цветина Иванова.
Петата национална конференция за здравен туризъм събра представители на държавната и местната власт, академичните среди, туристическия бизнес и експерти от сектора, които обсъдиха възможностите за развитие на климатолечението и здравния туризъм в България.
