Нареченски бани. Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване – място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически. Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури. За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър. Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания, пише 24 часа.
Нареченски бани е балнеокурорт със 133-годишна история. Минералната вода е от 3 извора с близък физикохимичен състав, но различаващи се по дебит, температура и радиоактивност. Водата е хипотермална, хидрокарбонатна – натриева, радонова и флуорна. Приятна е на вкус, бистра, няма мирис. Може да се пие заедно с предписаните методи на лечение, които включват лечебен басейн, перлени и тангенторни вани. Най-характерното за нея е, че съдържа радон – едно от малкото места в България с толкова високо съдържание. И лечебните свойства се дължат именно на този радиоактивен елемент. В малки количества водата съдържа още манган, олово, цинк, кадмий, желязо, волфрам. Трябва да се знае, че без лекарско предписание не се допускат хора до минералните басейни и вани в медицинските центрове. Водите се прилагат внимателно, дозите за пиене се определят от специалисти, за да няма нежелателни странични ефекти.
Налята в какъвто и да е съд, безценната течност губи свойствата си за около тридесетина минути, дори по-малко. Ето защо непрестанно ще видите хора, които се разхождат до изворите. В Нареченски бани се лекуват редица заболявания: на нервната система, сърдечносъдови, на опорно-двигателния апарат, ендокринно-обменни и др. Минералната вода лекува успешно около 14 сериозни заболявания от основните 4 групи, сред които са хипертония и диабет. Тя е единствената в България, която става за лечение на неврози, депресии, стресови състояния. Радонът е радиоактивен газ, който няма цвят или мирис. Той се получава при разпада на радия. Тогава се отделят алфа-частици и радият се превръща в радон. 86-ият елемент от Менделеевата таблица прониква през кожата, храносмилателната система и белите дробове. Най-добре се усвоява през кожата, затова в индивидуалната програма задължително присъства басейн, вана или тангентор. От друга страна, при водната баня болните вдишват отделения във въздуха радон и процедурата действа и като инхалация. Радонът има успокояващо и обезболяващо действие. Той подобрява сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове, намалява или нормализира кръвното налягане. Има изразено успокояващо действие върху централната нервна система, затова много болни с разклатени нерви търсят спасение в курорта. След радоновото лечение се наблюдават изменения в електрическата активност на мозъка. „Първата баня е била построена по инициатива на кмета на община Хвойна Костадин Златанов. Той успял да убеди хората, че всички ще имат полза, ако преотстъпят нивите си за баня. Била е дървена. Оттогава 1 юли е и празник на селото“, казва кметът на Нареченски бани Димитър Бакалски. Първоначално банята се посещавала само от болни от съседните села и градове. Липсата на удобен път и превоз до Нареченски бани, както и лошите битови условия дълго време спъвали развитието на курорта.
До построяването на шосеен път хората пристигали по тесни пътеки, виещи се край реката, достъпни само за пешеходци и мулета. Въпреки това благотворното лечебно действие на минералната вода започнало да привлича все повече и повече посетители от близки и далечни райони.
„Годишно Нареченски бани посреща около 20 000 гости. Освен в трите санаториума туристи и пациенти се настаняват в частни хотели и квартири. Районът е известен не само с минералната вода, а и с множеството забележителности наоколо. Има множество екопътеки и туристически маршрути, които започват от минералната чешма в парка. В селото в кв. „Наречен“ и „Косово“ има две църкви и 11 параклиса“, казва Бакалски. Близо до Нареченските бани се намират много забележителности. На 15 км в посока Пловдив е Бачковският манастир – вторият по големина в България след Рилския, природният резерват „Червената стена“ край Бачково, Асеновата крепост и Асеновград. На 37 км е Кръстова гора. В посока Смолян са Чудните мостове, Чепеларе и Пампорово. В санаториумите лекуват с физиотерапия с пълен комплект апаратура
Има парафинолечение и кинезитерапия. По време на престоя болните правят лечебна гимнастика, мануална терапия, рефлексо-и лазерна терапия, електросън. Храненето е диетично и е съобразено със заболяването, заради което пациентът е постъпил. Паркът край санаториумите обаче се нуждае от ремонт и цялостна рехабилитация. Той е около 19 дка. Обособен е през 1933 г. със заповед на цар Борис III. Били отнети земи на местните, за да се залеси с различни дървесни видове. „Паркът е уникален и хората го считат за белия дроб на Нареченски бани Той е под шапката на Министерството на здравеопазването и съм занимавал почти всеки министър. С общи усилия той сега е част от съвместен проект с община Велинград и парк „Клептуза“ за общо финансиране от 2 млн. лв.“, уточнява кметът. Според него местните минерални води не отстъпват като свойства на Карлови Вари. Предстои да бъде пусната още една база в селото. Това е бившата правителствена резиденция. В нея са отсядали Тодор Живков и останалите членове на Политбюро. Най-чести посетители са били Живков и Пенчо Кубадински, тъй като ходели през деня в близката ловна резиденция „Кормисош“. „От началото на демокрацията резиденцията е необитаема. Идвал е Димитър Луджев, тогава вицепремиер. Беше обявена на търг от МО и сега има инвеститор, който я ремонтира“, казва кметът. Резиденцията е заобиколена от гъста гора, а отпред се открива гледка към цялото дефиле, образувано от река Чая. 26 сондажа има в региона, въздухът също е лековит.
Нареченски бани е национален балнео-климатичен курорт от 1950 г. Тук освен водата въздухът също има лековито въздействие. Очното, Соленото и Бански извор са трите извора в тясното дефиле по пътя между Смолян и Пловдив. Общият дебит е 300 литра в минута. Водата е с ниска температура – между 11 и 29 градуса. Иначе в района има общо 26 сондажа, за да се търси и изследва лековитата течност.
Очното изворче е с най-слаба радиоактивност и с най-ниска температура от трите извора – 21,5 градуса. Подходяща е за пиене, профилактика и лечение на очни заболявания и венците на зъбите. Намира се по пътя към Смолян и е изведена в открити чешми, които са денонощно достъпни. Като питейна вода се използва от диабетно болни – засилва обмяната на веществата главно поради съдържанието на следи от цинк. Според хората в района един овчар от село Дряново открил свойствата на изворчето. Измил си няколко пъти очите и зрението му се оправило. Оградил мястото, където бликала водата, с дъски и поставил голям дървен съд. Водата от Соленото изворче притежава много висока радиоактивност. Не е подходяща за питейно лечение – особено при хора със стомашни заболявания, защото дразни стомаха.
Основната минерална вода е Бански извор със средна радиоактивност. Използва се за лечение чрез балнеопроцедури и като питейна в лечебни дози. Използва се за лечение от 1891 г. Мястото, където сега са Нареченски бани, някога е било ливади на стопани от съседното село Косово. Мислели са, че водите не носят полза и дори че са вредни. Не пиели от тях, дори на животните не разрешавали. Използвали ги само при обработката на лен. За сметка на това българомохамеданите от близките села Дряново, Лъки, Забърдо, Богутево и други били убедени, че водата е свята. Всяка година на Гергьовден пристигали на коне и мулета, извършвали ритуално къпане, пиели от изворите за здраве. Сериозен тласък за развитието на Нареченски бани се дава след построяването на бившия военен санаториум. Той е започнат през 1937-а, когато военният министър ген. Христо Луков получил нервна криза и по препоръка на лекаря си отишъл в Нареченски бани.
Той е престоял там 20 дни, отседнал на квартира у местен жител. През това време Нареченски бани е малко неизвестно село с около 30 къщи. Предлагали се стаи с дървени легла и без чаршафи, неподходящи за генерали. След като си заминал, министърът се почувствал много добре и още в първия работен ден, когато се завърнал в министерството, решил да построи в Нареченски бани дом за военните инвалиди. Строежът започнал през 1938 г. и завършил 2 г. по-късно. Домът за военни инвалиди се е превърнал в болница в момента, в който България участвала във военните действия срещу Германия. От фронта започнали да водят ранени войници, за да ги лекуват. След няколко месеца болничната помощ е била изнесена от сградата и в дома се настанявали светски военни, а после станал санаториум. Към днешна дата санаториумът е болница на 4 етажа с две крила с обособени хотелски, медицински и кухненски блокове, свързани с топли връзки и общо 150 легла. Болницата разполага с открит и закрит плувен басейн с полуолимпийски размери. В Нареченски бани има още два специализирани санаториума с утвърдена многогодишна практика – държавен към Министерството на здравеопазването и частен. Специализираната болница за рехабилитация е със 190 легла, работи със здравната каса и издава болничен лист за престоя по клинична пътека.
